Семейството е един от най-важните фактори влияещи върху агресивността. От него в най-голяма степен зависи наличието или липсата на агресивно поведение в детето. Когато семейството прилага неправилни методи на възпитателно въздействие (прекалена родителска амбициозност, свръхизисквания, ограничаване на самостоятелността, незачитане на детските интереси), то оказва негативно влияние върху поведението на детето.
Независимо, че много от родителите съзнателно ограничават агресивността и то с вътрешна убеденост, в малкото изключения на съзнателно подкрепяне на агресивността в случаите когато детето трябва да се защити, те могат несъзнателно да формират агресивно поведение. Формирането може да стане по няколко начина: чрез собствения модел на поведение, с оценките към различни форми на насилие и тяхното изразяване или чрез собствените си предрасъдъци, чрез непълноценни емоционални отношения недостатъчното познаване на детето, нeчувствителност към това което прави, незнание за връзките му с другите деца, за поведението му. Както студеното, неприемащо отношение, така и безразличното, намаляват чувството за безопасност у детето и са източник на агресивно поведение.
Чрез неефективния родителски контрол или непоследователността на действията на контрол. Тя би могла да бъде:
– вътрешна непоследователност е когато родителят реагира различно на едно и също неприемливо поведение на детето. Така то се научава да използва агресивното поведение като манипулативно средство.
– външна непоследователност е когато различията са в поведението на самите родители и другите участници във възпитанието на детето.
Ранните жизнени преживявания и опит са определящи за агресивността. Подтиснатите, бити или малтретирани деца израстват след това често като родители, които малтретират собствените си деца.
При несполучливите бракове страхът, депресията и тревожността пораждат безпокойство и създават пропаст между членовете на семейството. Най-често изкупителните жертви в такива семейства са децата, в които родителите буквално се хващат като „удавник за сламка”. В семейство, където липсва хармония и сигурност,а преобладават прекалена взискателност, властност или бързо отстъпване пред детската агресия, детето противодейства с агресивни прояви. Тези прояви най-често са бягство от дома, явна омраза към родителите, лицемерие и др.
Когато разгледаме основните подбуди за проявата на агресия от гледна точка на семейството ще се окаже, че то може да влияе на всяка една от тях.
Наличието на значими модели за подражание. Родителите са такива модели , особено за децата в по-ранна възраст, и ако са склонни да проявяват агресия, децата имитират това поведение, смятайки го за успешно.
Неприятно, негативно поведение. Например строгия, деспотичен модел на възпитание или менторското отношение. Колкото повече такива провокации получава детето, толкова по голяма е вероятността то да реагира агресивно.
Външни стимули - ако например детето е заплашвано с нещо (пръчка или друг предмет) и той присъства в дома, макар и никога да не се използва, той се възприема в агресивен контекст.
Ексцентрични убеждения - ако родителите демонстрират някакви изкривени тълкувания на моралните норми – дискриминационни например, детето ги приема за свои.
Източници:
Текст:
Възпитателни
взаимодействия. Гинка Димитрова, Издателство „Ивис” 2009
Снимки: http://i.actualno.com/club.bg/files/2012/01/18/dete-lubov-semejstvo_5bedea2a38.jpghttp://images.happy-at-home.com/2012/04/nasilie1-150x150.png
Няма коментари:
Публикуване на коментар