Семейството и агресивността

         

Семейството е един от най-важните фактори влияещи върху агресивността. От него в най-голяма степен зависи наличието или липсата на агресивно поведение в детето. Когато семейството прилага неправилни методи на възпитателно въздействие (прекалена родителска амбициозност, свръхизисквания, ограничаване на самостоятелността, незачитане на детските интереси), то оказва негативно влияние върху поведението на детето.
         Независимо, че много от родителите съзнателно ограничават агресивността и то с вътрешна убеденост, в малкото изключения на съзнателно подкрепяне на агресивността в случаите когато детето трябва да се защити, те могат несъзнателно да формират агресивно поведение. Формирането може да стане по няколко начина:  чрез собствения модел на поведение, с оценките към различни форми на насилие и тяхното изразяване или чрез собствените си предрасъдъци, чрез непълноценни емоционални отношения недостатъчното познаване на детето, нeчувствителност към това което прави, незнание за връзките му с другите деца, за поведението му. Както студеното, неприемащо отношение, така и безразличното, намаляват чувството за безопасност у детето и са източник на агресивно поведение.

           Чрез неефективния родителски контрол или непоследователността на действията на контрол. Тя би могла да бъде:

– вътрешна непоследователност е когато родителят реагира различно на едно и също неприемливо поведение на детето. Така то се научава да използва агресивното поведение като манипулативно средство.


 – външна непоследователност е когато различията са в поведението на самите родители и другите участници във възпитанието на детето.

          Ранните жизнени преживявания и опит са определящи за агресивността. Подтиснатите, бити или малтретирани деца израстват след това често като родители, които малтретират собствените си деца.
При несполучливите бракове страхът, депресията и тревожността пораждат безпокойство и създават пропаст между членовете на семейството. Най-често изкупителните жертви в такива семейства са децата, в които родителите буквално се хващат като „удавник за сламка”. В семейство, където липсва хармония и сигурност,а преобладават прекалена взискателност, властност или бързо отстъпване пред детската агресия, детето противодейства с агресивни прояви. Тези прояви най-често са бягство от дома, явна омраза към родителите, лицемерие и др.
         Когато разгледаме основните подбуди за проявата на агресия от гледна точка на семейството ще се окаже, че то може да влияе на всяка една от тях.
Наличието на значими модели за подражание. Родителите са такива модели , особено за децата в по-ранна възраст, и ако са склонни да проявяват агресия, децата имитират това поведение, смятайки го за успешно.
        Неприятно, негативно поведение. Например строгия, деспотичен модел на възпитание или менторското отношение. Колкото повече такива провокации получава детето, толкова по голяма е вероятността то да реагира агресивно.
Външни стимули - ако например детето е заплашвано с нещо (пръчка или друг предмет) и той присъства в дома, макар и никога да не се използва, той се възприема в агресивен контекст.
Ексцентрични убеждения - ако родителите демонстрират някакви изкривени тълкувания на моралните норми – дискриминационни например, детето ги приема за свои.


Източници:

Текст:

Възпитателни взаимодействия. Гинка Димитрова, Издателство „Ивис” 2009

 http://vinagi.bg/materials/view/id/19304/S%D0%B5m%D0%B5ystvoto+kato+vazpitat%D0%B5l%D0%B5n+faktor

Снимки: http://i.actualno.com/club.bg/files/2012/01/18/dete-lubov-semejstvo_5bedea2a38.jpg
http://images.happy-at-home.com/2012/04/nasilie1-150x150.png

Как детето да се справи с тормоза в училище

Макар да няма просто решение на проблема, следните стратегии могат да са от помощ:

Не бива да се показва страх пред хулигана. Може да научите детето как да изразява увереност с езика на тялото си. Например как да ходи изправено, да гледа хората в очите и да говори с повече увереност. В никакъв случай не е добре да бяга от хулигана – това би потвърдило представата за надмощие у него.

Не бива да се отговаря на обидите, защото така се провокира повече агресора. Ако не е опасно, обаче, детето би могло да погледне в очите грубияна и да каже твърдо, но спокойно: „Не ме интересува какво говориш” или „Не ме плашиш.”

Трябва да стане ясно на хулигана, че ще бъде съобщено за поведението му на учител или родител. Децата се притесняват да издават съучениците си, защото смятат, че ще ги подиграват или ще им се ядосат повече. Но да се разкрие тормозът пред някой възрастен, е единственият начин да се спре с него.

Разговаряйте с учителите или директора, за да сте сигурни, че ще се вземат мерки срещу подобни бъдещи прояви. Опитайте да поговорите и с родителите на другото дете. Възможно е обаче то вече да им е разказало различна версия на случката.

Разиграйте с детето си различните възможности, по които може да реагира на обидни коментари или действия. Репетирайте спокойното, но уверено посрещане на подигравките. Така ще намалите напрежението и синът/дъщеря ви ще се чувства по – уверен/а в бъдеще.

Окуражавайте го да развива своите интереси и способности. Запишете го в извънучебни активности, които му допадат. Помагайте му да развие положителна самооценка за себе си. Напомняйте му какво харесвате в него.

Подтиквайте детето си да търси приятели, които го ценят и приемат такова, каквото е. Ако намери истински приятели, то ще се чувства ценено и съответно ще бъде и по – устойчиво на опитите за сплашване.

Напомнете му, че вие винаги ще сте там, ако има нужда от вас. Дори само, за да го изслушате, присъствието ви ще му помогне.

Учете децата да се подкрепят едни други. Тормозът в училище се подсилва от това, че се игнорира. Затова опитайте да измислите със сина или дъщеря си начини, по които да се помогне на малтретирания. Такива примери са самият отказ да се наблюдава и участва в нагрубяването или пък започването на разговор с хулигана, за да се отвлече вниманието му. Някой би могъл направо да го попита следното: „Защо се заяждаш с него? Ако мислиш, че си интересен така, се лъжеш.” Понякога, разбира се, е прекалено много да искаме от децата да постъпят толкова зряло и да защитят другиго. Задължителното, което трябва да направят в такива случаи, обаче, е да поискат помощта на някой възрастен. 


Източници:
Текст: http://www.hera.bg/s.php?n=1746

Тормоз

       Тормозът между децата става все по-разпространен . Той е форма на агресия ,с цел ,причиняване на болка .Тормозът може да бъде враждебен или леконравен –децата възприемат дразненето като нещо създаващо удоволствие . Белезите на злонамерения тормоз: наличие на желание за нараняване ,нараняването е реално ,нараняването не е случайно и е съпроводено с удоволствие. При незлонамерения тормоз: нараняващият не схваща причиненото страдание. За да се разбере агресивността сред децата тормозът може да се разкрие чрез позициите,очакванията. Тормозът включва участници в различни роли нараняващ, подстрекаващ, наблюдатели и нараняван. Зад тормоза се откриват различни мотиви нараняващият е мотивиран не само от стремежа да контролира наранявания ,но и от стремежа да контролира и останалите. Съществено значение имат подтиповете агресия: физическа, вербална, директна, индиректна,  реактивна, проактивна , релационна, открита, враждебна или зловредна.

          Проявите на тормоз са от сериозен научноизследователски интерес през последните години, като се полагат много усилия за справяне с тормоза. Известно е също така, че възрастните хора, които са били жертва на тормоз в детството си, е много вероятно да продължават да бъдат силно тревожни, депресивни и да имат ниско самочувствие за себе си. В училище много често се говори за тормоз над връстници.

Тормозът е аспект на агресивен стил, в който доминират нагласи към насилие, съчетани с пренебрегване и незачитане на правата на другите. Съществуват различни начини за справяне с тормоза в училище. На първо място е важно да се определи понятието за тормоз в рамките на конкретното училище  и после да се разработи подходяща образователна политика за него. Задълбоченото познаване на агресията и тормоза позволява адекватна работа и грижа за недопускането им, както и предприемане на мерки за успешно справяне с тях, в случай на възникване и проявление в учебната среда. Тормозът е злоупотреба от позицията на силата (не само физическа). Вид агресивно поведение, което може да бъде злонамерено – да наранява или унижава и често повтарящо се във времето. Формите на тормоз в училище, и не само, притежават неограничени действия, думи, жестове, които систематично причиняват физически или психологически тормоз на жертвата. Някои действия (подмятания, прякори), които в приятелска среда могат да се възприемат като шеги, се превръщат в тормоз, когато това причинява другия човек.

Източници:
Снимка: http://www.hera.bg/im/4859.m300.jpg
Текст: pomagalo.com
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%B7

Aгресия

http://rodinabg.com/images/articles/1217860863.jpg

 

          Друг проблем засягащ учениците е агресията и тормоза в образователната система.  Агресията произлиза от думата Adgradi ( където Ad e “на”, gradus – “крачка”), което в буквален смисъл означава  „движа се”. Първоначалния смисъл на това „да бъдеш агресивен” означава „да се движиш към целта без забавяне, без страх и съмнения”.

В психологията понятията за агресия и агресивност се разграничават. Първото обикновено се разглежда като съвкупност от отделни действия, постъпки, а второто – готовност да се проявява агресия, а също така и склонност да се възприема чуждото поведение като враждебно. Агресивността възниква още от детството и може да се трансформира като черта на характера.

Зигмунд Фройд смята, че агресията е самостоятелно проявено влечение към разрушението. Когато е насочена навътре, агресията се изразява в самонаказания и самоубийства, а при насоченост навън, се трансформира в открита вражда.

       Агресията не е нещо, което е непознато за децата. Почти всяко второ дете е преживяло в различна форма насилие. Децата , които са разпознати като агресивни , запазват това поведение във времето в различни ситуации. Агресивността остава устойчива във времето ,като се изменят само формите, в които се изразява .Децата със силно изразена агресивност се отличават с изразена антисоциална  тенденция – стремят се да нарушават социални норми. Агресивността е свързана с различни социални и ментални проблеми – неуспехи в училище, трудности при изграждане на социални взаимоотношения, емоционални проблеми и различни зависимости. Тя може да е автономно поведение или част от друго поведение ,може да се изрази в последователни или в непоследователни форми.

Агресията е явление в живота на всяко живо същество. Тя е свързана с инстинкта за самосъхранение и помага на организма да използва заобикалящата среда за задоволяване на жизнените си нужди. Агресията и агресивността са от явленията, за които се дискутира по различни поводи и в различен смисъл. Една от причините за неопределените граници на явлението е тази, че в неговия житейски смисъл се влагат множество значения - като се започне от етническата вражда, физическото насилие по време на войни и се стигне до проявите на кариеризъм, обиди, подигравки, детски караници. Агресивното поведение често пъти става образец на печеливша стратегия и желаещите да го последват или повторят са твърде много. Безспорно агресивността и тормоза могат да се разглежда като разрушително поведение. Те може да са свързани с отстояване на собствените права и нужди по враждебен начин.  Когато един човек е агресивен той се опитва да удоволетвори потребностите си чрез пренебрежение, надделяване, подценяване, унижение и незачитане на другите. Целта на агресивността е  причиняване на морална или физическа болка на другия. В основата на агресивността стоят такива мотиви, като: гняв, ненавист, обвинение на другите. При определени условия агресивността може да се превърне в черта на характера. Оценката на дадени действия като агресивни се определя от традициите, идеалите, мненията и вижданията на даденото общество.

Източници:
Tекст:  http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F_(%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)
pomagalo.com
Снимка:

Конфликти, агресия и тормоз в училище

Общоприето е схващането, че конфликтите съпътстват живота на човека от раждането до смъртта и се разглеждат като негов естествен елемент. Те не трябва да се елиминират, a хората трябва да се научат и да ги използват да преобръщат отрицателната им енергия в положителна. Известно е, че те зареждат с жизнена енергия, засилват мотивацията за справяне. Помагат на човека да разбере по-добре какъв е всъщност, какво го ядосва или плаши, кое е важно за него и какви методи за разрешаване са най-подходящи. Конфликтът може да бъде и позитивна ценност, защото помага на хората да се запознаят с по ефективен начин за справяне с проблема.

Причините за конфликтите се крият в различното възприемане на обективната реалност, което се дължи на различните емоции, мисли, възприятия, интуиция. Конфликтите възникват тогава, когато има противоречия и несъвместим характер и интереси.

Конфликтите изпълняват няколко важни функции, които са необходими за по-малко напрежение и за разрешаване на противоречията. Във всеки конфликт има позитивен потенциал, който помага социализацията на индивида. Te се пораждат от различията и противоречията в позициите, оценките, желанията и очакванията на общуващите, който се отличават по своята идивидуалност, опит и култура. В педагогическата дейност е нужен доста добър подход към децата. Често са свързани с разделяне обекта на претенции. Причината може и да е несъвместимоста на хората, принудени по силата на обстоятелствата да контактуват. Учениците, особено по-малките, често трудно приемат факта, че може да има различни виждания, различни гледни точки по един и същ въпрос т.е. те не са готови да проявяват толерантност, да показват търпимост към тези, които изразяват становища, различни от техните. Учителят има особено важна роля при предотвърдяването на конфликти в училище. Известно е, че конфликтите се дължат на различията между общуващите, между техните начини на мислене, поведение, възприемане и разбиране. За успешното разрешаване на конфликта е необходимо точна инфомация за конфликта, открито и ефектнивно общуване, създаване отношения на доверие и сътрудничество и вярното определяне на спора.

 

Източници:

pomagalo.com